четвъртък, 21 май 2015 г.

Ремонти, ремонти....;)


Спалнята...Доскоро я ненавиждах, най-вече заради мебелите
, закупени насила, просто защото трябва все пак да се избере нещо, което си беше трудна работа, защото по онова време /преди повече от 10 години, защото по магазините нямаше НИЩО/ и последващото съжаление, че не сме си направили още една всекидневна с разтегателни дивани, на които да може и да се спи. Е, да , можеше и това да направя, ама при положение, че имам още едно стайче, където да складирам дрехи и чеиз от баба Мария ;)...чеизът не е никак малко, имайте предвид :D! И така де, един ден ме осени идеята, че все пак може да се направи нещо в стил „от нищо-нещо”, въртеше ми се някакъв средиземноморски стил, което изскваше бели мебели, сини акценти, може и нещо жълтичко тук-там ;) За белите мебели ясно, ама за синичкото се позамислих и тъй като много си харесвам обикновения хартиен  и много жълт полилей и горната част от стените /жълтичка също/, предпочетох да си запазя този цвят, жертвайки синьото, пък каквото ще да става. И така, един прекрасен ден споделих идеята на половинката - по прякор Бате, без особени надежди, че ще бъде одобрена, ама той пък взе, че ме изненада приятно, давайки ми карт бланш да действам, както намеря за добре. И...задвижих нещата...още същата вечер, изчаквайки го да заспи /да не вземе да размисли ;)/Така всъщност започна моето ходене по мъките, защото ПДЧ мебелите са си ПДЧ мебели. Въобразявах си ,че обелвайки фолиото
ми предстои нещо бързо и лесно и удряйки две четки, обута в бели гащи, чистичка и красива, правеща си селфи, седнала върху наполовина боядисано шкафче /и то чистичко и красиво като мен ;)/, на следващата сутрин ще успея да изумя Бате с почти готова стая...Нищо подобно! След няколкочасово махане на фолио
, почти заклана, цялата в лепенки, много мръсна и разчорлена, започнах да боядисвам...Майко мила...интернет нищо не ми беше споменал по този въпрос – там нещата се случват много бързо, лесно, чисто...Е, да, ама при мен се оказа, че освен фолиото, което може да се обели и отдолу да се покаже благодатна за боядисване повърхност /тук горните две чекмеджета са обелени, долното - все още не/
, има и фурнир, който не мож помръдна...гладичък един такъв...мажеш, мажеш...една, две, пет ръце и...четки, четки, всяко косъмче си личи...полудях просто!
На десетата ръка се сетих, че може и с гъбата за миене – енергични потупвания, придружени с още по-енергични псувни...Моля, без възмущение, че дамите така не правят, щото те дамите май и не боядисват особено често ;) ...Така, към 2-3 часа след полунощ бях готова с едната вратичка на малкото гардеробче и с ясната идея, че ме чакат още много вратички и не само, почти припаднала от умора и убедена, че на следващата сутрин ще поумнея и ще преустановя всякаква дейност...Ц! Не стана баш така, макар да ми се искаше в един момент, ама успях да го превъзмогна, за което мноого се радвам. Всички дървении вече са вапцани, всички дръжки сменени, но одисеята продължава, очаква ме още толкова много работа, че свят ми се завива /всъщност лъжа,  истината е, че истински се забавлявам :)/ Иска ми се да покажа снимки, но хайде в следващата публикация ;)