понеделник, 29 август 2016 г.

Моята кухня в пролетно-летен вариант - част 3

След като по изключително малоумен начин изтрих /без да искам, разбира се/ тази публикация от блога си, сега се налага да пиша и качвам снимки отново...Акъл-море са казали хората...
Не си спомням много добре какво точно бях написала в оригиналната публикация, но май беше нещо от рода на - кухнята капризничи и не иска да се снима, заради което се налага да ви я показвам на части, от което, естествено се губи част от ефекта, но все някой ден ще си купя хубав апарат и ще видите вие тогава ;) Заплахи един вид :))))
Освен общият вид на кухнята, който така и не видяхте, другото основно бяха двете ми нови дъски за писане,  които увиснаха на стената и на които се радвам от сърце, защото мога да сменям картинката всеки ден. Точно поради тази причина тези черни дъски ми станаха много любими и вече съм горда притежателка на цели четири такива - мое дело :). Всичко започна от тази : Дъска за писане на разни хубави неща :), мина през следващата, която после ще видите, за да се стигне до появата на поредните две хубавици.
Докато се чудех как точно да направя основата за тях, случайно или не /кой знае/, попаднах на едни готови бели дъски за писане - много невзрачни според мен, но това няма значение, тъй като аз така или иначе им замислях нещо друго ;)


Първо лакирах рамките, за да са в тон с моите дървении, след което минах няколко ръце от черната боя във вътрешната част.




 От картон изрязах две жълти и две зелени ябълки + дръжки и листенца, след което ги залепих в горната част на дъската. Добавих с тебешир по един кант около ябълките, за да могат да се откроят, което се оказа много сполучлив ход, а долната част оставих чиста, за да мога там да "творя" на воля ;)




Със зелена боичка нашарих едни най-обикновени клонки, за да не ми се налага през ден да претарашвам нечия нещастна градинка за разни зелении. Станаха доста сполучливи и естествени на вид.



А това са обещаните кътчета от моята пролетно-лятна кухня. 














Успях да възстановя горе-долу изтритата публикация :))))
Аз-доволен! 

Студен порцелан в домашни условия и малко бейби круши :)

Студен порцелан съм се опитвала да си направя поне още 2-3 пъти и всеки път съм удряла на камък, което ме е отказвало за известен период от време, след което тъпо и упорито съм започвала отново, само за да стигна до поредния провал. До този път, когато определено се заинатих и си казах, че НЕЩО ще направя, независимо по какъв начин и...то взе, че се получи :)!
Предварително си бях решила, че ще действам без топлинна обработка, защото тигани не ми се хвърлят, та прерових обстойно нета за материали. Български почти не намерих, но това не е беда, защото аз така или иначе им нямам вяра...не знам защо тук все нещо се спестява, все не е обяснено като хората, или пък е обект на "авторски права" :))))) - последното винаги искрено ме разсмива :))))). Някой път може и да зачекна тази тема и да обясня защо...
И така, общо взето хората използват едни и същи съставки, затова стигнах до извода, че всички беди идват от лепилото...Руснаците използват някакво PVA лепило, испанците - cola blanсa...да, ама аз ПВА не намерих, кола бланката /бялото лепило/ тук е твърде различно, така че нямах друг избор, освен пак да заложа на моето си С200. Разбира се, че ще напиша рецептата, на която аз се спрях, но не разчитайте много на нея...ще разберете по-нататък защо ;)
Ето това са материалите, които използвах - царевично нишесте, олио, лепило С200, лимонов сок и бебешко олио на Джонсън; съд, в който да се смесят :


Пропорциите са следните : 1 чаша царевично нишесте; 1/2 чаша лепило; 1 с.л. олио; 1 с.л. лимонов сок. Всичко това се смесва и започва да се бърка енергично, докато не се получи еднородна смес.


Сместа НЕ трябва да се точи така, както ще видите на следващата снимка, всъщност изобщо не трябва да се точи!


Ето тук усетих, че нещата вървят към поредния провал и започнах да добавям по малко от останалото ми царевично нишесте, добавях на око, докато не стана годно за месене. И тук се намесва бебешкото олио, с което се омазват добре ръчичките.




Забележете обаче, че "тестото" видимо е полепнало по ръката ми, което отново НЕ трябва да е така, защото като се опитате да направите някакава фигурка /в случай кръг/, то тя се разпльоква ето така - все едно е втасало тесто :


Тук вече, сериозно ядосана, още повече, че нишестето ми просто свърши, реших, че ще пробвам да сгъстя с най-обикновено брашно. Речено-сторено :)! Нямам снимки от процеса, защото цялата кухня беше в брашно, аз бях бясна и на път да хвърля поредната доза тесто ;), но добавях по малко, размесвайки много добре, докато спря да лепне и консистенцията стана като на пластилин. Даже според мен можеше и една идея по-твърдо да го докарам, но ще знам за следващия път. От тази заготовка си оформих сума ти малки крушки и две-три малки ябълки /крайно несполучливи/, на които с помощта на С200 залепих и клонки от дърво за дръжки.






За да изсъхнат хубаво, се оставят на стайна температура за около 24 часа, за по-нетърпеливите, като моя милост, може и за по-малко :)))


След като изсъхнат си променят малко цвета, в смисъл - по-жълтеникави стават.


За да се получат по-преливащи и естествени цветове съм използвава две боички. Боичките съхнат бързо, за не повече от 5-10 минути.



 А това са новите ми бейби красавици по местата си :)







Така завърши моята одисея със студения порцелан и да знаете, че инатът не винаги е нещо лошо ;)



понеделник, 22 август 2016 г.

Част 2 - моята кухня в пролетно-летен вариант - кашпи и венец

Остатъците от платове, след ушиването на пердетата бяха незабавно оползотворени, къде успешно, къде не чак толкова и така се появиха един венец и няколко кашпи от плат. Първо беше венецът, който отдава ми се искаше да направя, но все ми се струваше много трудно и пипкаво. Оказа се, че никак не е трудно, но наистина е пипкаво. Моят венец се състои от две ленти зелен и една лента бял плат с еднаква широчина, които първо се зашиват на машина, като оставяме единия край незашит, за да може да се напълни със силиконова вата или памук.



Аз използвах силиконова вата и именно това беше най-трудната част от целия процес, така че ако някой се захване да прави нещо подобно, да си знае, че трябва да се въоръжи с търпение.


Трите ленти се зашиват една за друга в горния си край и от тях се изплита плитка.


От тази плитка се оформя кръг, като двата и края се зашиват един за друг.


За да се прикрие мястото на шева първо си уших цветенце, което не ми хареса, така че замених с копчета - боядисани, залепени едно за друго с горещ силикон и после пришити към венеца.










 Кашпите реших да са двуцветни с по една ябълка отпред, за да са в тон с пердетата и за да не е много скучно и еднообразно, направих два вида. Ето как:

външна част

вътрешна част







външна част

вътрешна част