сряда, 21 март 2018 г.

Този път всичко започна с ей това парче плат, което може би в предишния си живот е било нечий тишлайфер, но с днешна дата краси моя коридор ;)



Не обичам магазините за дрехи втора употреба, но откакто разбрах, че понякога в тях човек може да попадне на страхотни парчета плат, вече профилактично се отбивам. Оказа се, че между купищата парцали, понякога се крият истински съкровища от чист памук, на които аз, разбира се не мога да устоя. Това беше с размери около 1/0.70 м и го купих без ясна идея какво ще правя с него. Известно време го подмятах, чудейки се за коя стая ще бъде най-подходящо, после го прибрах и така до онзи ден...
Сигурно няма да си спомняте публикацията за моя коридор преди две години, всъщност ето я http://kolibkata.blogspot.bg/2016/03/blog-post_1.html , но заглеждайки се случайно в ето тази торбичка


, криеща разни мазила


, които използвам всекидневно, останах потресена от вида ѝ и в рамките на 5 минути беше решено,  че ще бъде заменена с картонена кутия, изработена лично от моя милост. След още 15 минути вече се бях снабдила от най-близката книжарница с подходящ за целта картон, ножиците и пистолета за горещ силикон - изкарани и се започна.





Въпросното парче кариран плат изникна първо, докато ровех, търсейки нещо подходящо за дрешка на кутийката.









Е, разбира се, че и капак измайсторих.



Исках капакът да бъде малко по-различен, така че последва ново ровене из "съкровищата" и избор на стара дръжка от шкаф и най-обикновено въже за простиране. Ето какво направих с тях :





А това е готовата кутийка за мазила :


Следващите две жертви са тези пана:


За да ги сменя, купих две грознички картини от любимия ми Юск :


Ще попитате защо съм ги купила, след като не ми харесват...ами, всъщност бях привлечена от задната им част /хубаво беше да е малко по-широка, ама нейсе/ :



Ето, вижте какво направих с тях :












И на столчето не му се размина :)! Че как да го оставя да ми кафенее на този син фон ;)

Долната част облякох с мой стар потник, мноого еластичен, който направо нахлузих отгоре му



После реших, че защо пък да си няма и една възглавничка с малко синичко, ааа, ма ха :)






Има два варианта за използване на въпросната възглавнича, аз май клоня към втория:


Да не си помислите, че чадърите съм ги оставила без дом ;)?





И още малко нещица понаправих - една ваза от картон /начина на сгъване, за да се получи съм ви го показала по-горе, при малките кактуси/, една кашпа, омотана в същото въже за простиране, с което направих капачето на кутията и нещо като пано с бродираните цветя от първата снимка.





Има още какво да се желае, но при ограниченото време, с което разполагам вече, може да се каже, че съм доволна от себе си и от новите неща в коридора ми. А на вас харесват ли ви?







Очаквайте скоро и нещичко пролетно :)